Тъй като студеният сезон е започнал, много от нас мислят усилено за това как да контролират отоплението си, така че да изпитаме приятен топлинен комфорт, но да не плащаме излишно за топлинна енергия.
Обикновено търсим начин да направим това след годишна поддръжка или периодична подмяна на източника на топлина с по-ефективен. Искаме да е по-евтино от миналия сезон, или поне не по-скъпо. Най-бързият начин да се постигне това е да се използват по-модерни системи за контрол на температурата. Решението за прилагането им обаче все още не дава отговор на въпроса как да се контролира отоплението разумно и икономично.
Някои източници на топлина имат фабрично вградени термостати. Техните технологични възможности и работа са представени от производителя в документите за покупка, така че няма да се фокусираме върху това. Днешната статия ще се съсредоточи върху контролирането на стайната температура със стайни контролери. Тези, които работят с източника на топлина, но не са неразделна част от него.
По-често това, което искаме преди всичко, е контролът да намали разхода на гориво за отопление (икономичност) и настройката на температурата да бъде точна, бърза и възможно най-интуитивна (комфорт). Обичаме да използваме решения за автоматизация, защото е просто удобно. Трябва да програмирате отоплението веднъж (изберете график) и не е нужно да помните или ръчно да задавате и контролирате температурата всеки ден.
Традиционните термостатични радиаторни глави, на които доскоро ръчно задавахме стойностите, които всъщност бяха много случайни, стават остарели. Това не се дължи само на нарастващата популярност на подовото отопление. Също така искаме да контролираме нашите радиатори по-прецизно, ефективно и удобно.
За много хора е важно да следят отоплението през интернет (чрез смартфон). Това дава възможност за изграждане на връзка между модерната отоплителна система и електрониката в умния дом, независимо дали се отопляваме с радиатори или с подово отопление.
Следователно контролът на температурата навлезе в света на модерните интелигентни технологии с уверена стъпка и имаме наистина високи очаквания от него. Но за да знаем как да контролираме отоплението, така че да сме доволни от резултатите, трябва да започнем с основното.
Един от първите критерии е как се монтират стайните термостати. Избираме между жични и безжични, за вграден монтаж или повърхностно монтирани контролери. Има и свободно стоящи модели (на практика, обикновено повърхностно монтирани с допълнителна стойка), които можем да поставим на рафт, например.
Друг проблем са температурните сензори в термостата. Не забравяйте, че при подовото отопление, за ваш собствен комфорт и безопасност, е препоръчително да използвате два сензора: температурата на въздуха (въз основа на неговите показания се извършва контрол на температурата) и температурата в пода (като защита срещу прегряване на системата). Поради тази причина си струва да се гарантира, че нашият термостат има възможност да свърже допълнителен външен сензор (за подово отопление).
На пазара има терморегулатори, които контролират или отоплителната, или охладителната система, но е най-разумно да изберете универсално решение. Да контролират както отоплението, така и охлаждането. Ако не знаем как да контролираме отоплението, можем да се оборудваме с контролери с ограничени възможности за работа (например прости модели с копче). Ако сте по-смели, има и по-напреднали предложения, с дисплей и / или интернет контрол (чрез приложение на мобилно устройство). Така че изборът е широк.
Много зависи от това какво искате да контролирате, т.е. какъв тип отопление. Повече за това сме писали, когато обсъждаме основни алгоритми за управление тук. Само напомняне, че за подово отопление най-добре ще работят прецизни алгоритми (PWM или самообучаващи се TPI), които отчитат времето за затопляне на помещението.
Подовото отопление отнема много време, за да се загрее и дълго време, за да отдаде топлината, поради което се нуждае от импулсен контрол. С радиатори и хистерезисът често е достатъчен. Това е двупозиционен алгоритъм (вкл./изкл.), при който управляващият механизъм се базира на разликата между зададената температура и текущата стайна температура (цикли на загряване и охлаждане). Затова е необходимо внимателно да проверим кои алгоритми за управление са вградени в термостатите, които сме избрали.
Електронните контролери ни предлагат различни възможности за работа. Някои работят на дневен ритъм, други на седмична база, а последните ни предлагат и различни графици. Можем да ги адаптираме към нашия ден и да ги променяме по всяко време. Това означава, че за по-малко напредналите модели можем да зададем само една фиксирана температура (дневният вариант). Но по-сложните термостати ни позволяват да създадем график за различните дни от седмицата (например време за отопление през делничните дни, различни температури през почивните дни и т.н.). Колкото по-гъвкави са графиците, толкова по-функционален става термостатът. Особено, ако живеете активен живот.
Тогава онлайн управлението позволяващо настройки на отоплителната система в реално време, също ще бъде незаменимо.
Когато говорим за терморегулатор, нека ви напомним, имаме предвид контролер с вграден сензор за температура на въздуха и панел за програмиране. Има няколко универсални правила за инсталиране на тези устройства, но най-добре е всеки случай (сграда) да се разглежда поотделно. В крайна сметка имаме различни къщи, различни отоплителни инсталации, различни начини за използване на пространството.
Като общо правило контролерът следва да бъде инсталиран на мястото в помещението, където ще се извършва основното измерване на температурата, на такова място, че да се осигури свободен достъп до панела. Височината на монтаж е добре да бъде на височината на главата ви, в седнало положение (обикновено на 130-140 см от пода)
Въпреки това, не се препоръчва да инсталирате контролера близо до прозорците, където постоянно е изложен на течения или слънчевите лъчи.
При подово отопление сравнително удобен вариант е да монтирате контролера близо до ключа за осветление (обикновено до вратата). Въпреки това, при отопление с радиатори (ако контролерът е твърде далеч от радиаторите), това може да доведе до неравномерно разпределение на температурата, т.е. термичен дискомфорт.
Измерването на температурата във влажно помещение (баня, перално и т.н.) е проблемна от гледна точка клас на защитата на контролера, която обикновено е IP 20-30. Тогава си струва да се обмисли закупуването на модел, който позволява свързването на допълнителен външен температурен сензор с IP > 61. Ще го монтираме например във влажната зона, а термостата в сухата-безопасна зона. След това контролерът ще работи по „команда“ идваща от допълнителният външен сензор. Това е един от най-практичните съвети как да контролирате отоплението мокро помещение.
Термостатите работят с клемна шина и задвижки (подово отопление) или с термостатични глави (отопление на радиатора). И в двата случая те контролират потока на отоплителната среда (обикновено гореща вода) в контурите на определена отоплителна зона (подово отопление) или в радиаторите (отопление на радиатора). Това създава перфектни условия за контрол на зоната (отделна температура във всяка стая с отделен термостат).
От друга страна е възможно контролера-термостата да е свързан директно към източник на топлина, например котел (жично или безжично), като пуска и спира работата му (включване / изключване) работейки по график и спрямо температурата измерена в саята, в която е поставен. Централно управление.
Във всяка от тези опции идеята е да поддържаме вътрешната температура в съответствие с избраните настройки. Свързването на термостат директно към отоплителния уред обаче не предлага възможност за зонов контрол. Позволява само централно управление, чийто основен недостатък е случайната температура в много области на къщата. Тогава температурата в другите стаи е неизвестна – случайна
За да се намали този проблем колкото е възможно повече, се препоръчва термостатът да се постави в така наречената представителна стая. Тази, който най-често се използва от членовете на домакинството.
Централното управление, макар и по-малко точен от зоновия контрол и следователно по-малко икономичен, все още често се практикува. Особено в апартаменти, по-малки сгради или където не е възможен зонов контрол.
Да, но степента, в която автоматичният контрол на температурата е полезен, зависи от въпросното пространство и от това как се използва. Където и да живеем, ежедневно потреблението на енергия за отопление трябва да бъде разумно управлявано, защото просто се отплаща. Не си струва да оставяме процеса на „самотек“ , тъй като ще платим скъпо за това. Да не говорим за факта, че е неприятно да се приберете в хладни или пък претоплени помещения. Би трябвало да е удоволствие да се приберете у дома.
Контролът на отоплението е доста полезен и при имоти, които се използват само от време на време (например вила в планината или втори дом, който посещаваме от време на време). Добре е да можете дистанционно да влияете на инсталацията в такива случаи (благодарение на мобилно приложение). Тогава автоматизацията е по-скоро удобство, отколкото необходимост. При редки посещения, лесно ще приемем, че температурата не е оптимална. Но когато трябва да се справяме с това всеки ден, ситуацията просто се превръща в неудобство.
Не забравяйте, че отказът от модерна автоматизация за управление на отоплението, ви е доброволно отказване от управление на домакинския бюджет. Знаейки как да контролирате отоплението си, вие имате предимството, да управлявате всяка сграда по-евтино.
Тук интелигентните системи за управление ще бъдат идеалното решение. Те ви позволяват да създавате сценарии за работата на отоплителната система заедно с интелигентни аксесоари у дома. Един такъв аксесоар е сензор за отваряне (прозорци / врати), който – интегриран в системата (инсталиран в приложението) и свързан с контролера, ще помогне за изграждането на връзка, идеална за енергийно ефективна вентилация на помещенията. Създавайки лесен сценарии, бързо ще видим как да контролираме отоплението оптимално и модерно.
Този сценарии означава, че веднага щом се отвори прозорецът или балконската врата, където е монтиран сензорът, термостата автоматично спира отоплението. По този начин се избягва екологосъобразното разхищение на енергия и хвърляне „пари на вятъра“, поради топлинно „изтичане“. Термостатът може да се управлява през мобилното приложение, например като го настроите да изключи едва няколко секунди след отварянето. Това ще бъде практично, тъй като няма да изключва отоплението, ако например отворите прозорец, само за да изтръскате трохи от покривката. Когато обаче забравите прозореца отворен, а отоплението включено, това малко устройство може напълно да промени „правилата на играта“, тъй като значително подобрява енергийната ефективност на всеки дом.
Не съвсем. Макар, че и без автоматизация, умният дом не би могъл да съществува.
Автоматизацията, както подсказва името, автоматизира домашните инсталации, като ги рационализира. Това прави работата на къщата „да се случва от само себе си“. Благодарение на автоматизацията не е нужно ръчно да регулирате температурата (например на ръчни глави на радиатори) и да я наблюдавате (най-вече на случаен принцип). Графици правят това вместо вас. Същото важи и за други уреди, ролетни щори и врати. Автоматичните контролери освобождават хората от рутинни, досадни задачи, намаляват усилията им като домакини. И в същото време те са точни, редовни. Работата на инсталацията е лишена от човешка грешка.
За разлика от това, интелигентният дом или дистанционното управление през интернет отива няколко стъпки по-далеч. Освен че може да контролира дома отвсякъде, той позволява изграждането на безкраен брой интелигентни взаимоотношения между домашната електроника – Умен дом. Интелигентните контролери и аксесоари прилагат правила (сценарии), за да улеснят ежедневието и да оптимизират отоплението, консумацията на електроенергия. Умният дом може да работи както в затворена, така и в отворена среда. В последното тя става универсална; Продукти от различни марки се свързват в рамките на една и съща домашна мрежа и могат да бъдат контролирани с помощта на едно и също приложение. Това предлага практически неограничени възможности и надхвърля границите на стандартната автоматизация.
Можем да направим първата грешка още в началото, т.е. на етапа на закупуване на контролерите със зоново управление, като изберем грешен модел. Контролерът може да не работи с отоплителното устройство, с нашата инсталация. Може да се случи, че купуваме жичен вариант в ситуация, когато няма възможност за „чисто“ окабеляване в сградата, или безжичен вариант за къща с множество архитектурни бариери отнесени към силата на безжичния сигнал. За да избегнете това, препоръчително е да се консултирате с инсталатор и да се запознаете с техническите параметри на контролера. Производителят посочва за кои източници на топлина е предназначен продуктът. В техническите данни се посочва видът на вградените програми за управление, което позволява контролерът да бъде правилно съчетан с отоплителната система (подово отопление, радиатори…), дори и да не знаем напълно как да контролираме отоплението.
След това трябва да помислите внимателно за местоположението на контролера и / или температурните сензори, въз основа на които ще се осъществи управлението, особено при отопление с радиатори. Ако не планираме това внимателно, няма да можем да се насладим на комфортна топлина, защото е много вероятно да се образуват студени или прегрети зони. Неравномерното разпределение на температурата може да бъде доста дразнещо.
Когато започнете да използвате контролер-термостат, препоръчително е да се запознаете спокойно с неговите функции и начина, по който работи. Често искаме да видим резултати веднага, което е почти невъзможно. Идеята е да дадете на контролера поне няколко дни, за да се „справи“ със ситуацията и след това да направите необходимите изводи. Няма смисъл да променяте настройките всеки път, когато ви дойде на ум нова идея за подобряване на контрола. Постоянните промени в контрола на температурата ще доведат до хаос и ще ни направят неспособни да преценим какво помага за нашия комфорт (и портфейл) и какво не. Ще бъде голямо удобство да изберете контролери, които са оборудвани със заключване на бутоните или дори режима на настройки. Благодарение на тази полезна функция никое неупълномощено лице (например дете) не може да променя параметрите на отоплението без наше знание. Прочетохте ръководството, но все още имате въпроси? Чувствайте се свободни да се свържете с техническия отдел на ENGO Controls: https://engocontrols.com/bg